Може би последния топъл и слънчев ден за тази година
Всяка есен се сещам за човекът, който през 1996 година започваше лекциите си с въпрос - какво за Бога правим в тази скучна лекция по старобългарска граматика, когато вън е може би последния топъл и слънчев ден. А топлите слънчеви и топли дни се случиха много в тази хубава есен преди зимата, която остана в историята с името Виденова. Зимата бе гладна, студена, ужасяваща, но есента бе прекрасна. И ето ме, двадесет години по-късно в може би последния топъл и слънчев ден за септември (надявам се) и вместо да проветрявам за последно късите си гащи, аз съм седнал да работя. Да, вярно е, нещата ми се получават за разлика от предишните дни, в които не се получаваха добре или пък направо не се получаваха никак. И ето го последния слънчев ден за тази седмица или направо за септември. През прозореца се виждат силуетите на планините Люлин и Витоша, гледам прашния въздух, който ми пречи да виждам дърветата по планинските склонове, облаците и слънчевите лъчи, които про...